Как YouTube трябваше да е Tinder. Тримата програмисти и $1,65 млрд.

юни 30, 2023 | Истории

Как YouTube трябваше да е Tinder. Тримата програмисти и $1,65 млрд.

30 юни 2023 | Истории

Колко програмисти са нужни, за да сменят крушка? Сигурно зависи колко са мотивирани. Но ще се учудите, че само трима са достатъчни, за да създадат… YouTube.

В началото той е доста различен. Защото платформата, превърнала се в синоним на видеосъдържание, по идея трябвало да бъде сайт за запознанства. Трима бивши служители на PayPal създават проекта в началото на 2005 г., няма и две години по-късно той е придобит от Google за $1,65 млрд.!

Ето изпълнената със странни обрати непозната история на един от гигантите на дигиталния свят. На сайта, който направи видеото немислимо лесно за споделяне. На проекта, който дълги години беше в топ три на най-посещаваните страници на планетата.

 

Светлините на лампата

Дали успехът на начинанието се дължи на късмет, на предприемчивост, на усет? На това, че е попаднало в епицентъра в точния момент? Може да се каже – по малко от всичко това.

Чад Хърли от малък не може да реши с какво ще се занимава. Голямата му любов е изкуството, но силно го влекат и технологиите. И ако днес подобен професионален избор има доста логични развития, в края на 90-те години на миналия век съвсем не беше така. Налага му се да избира между двете и сърцето го насочва към рисуването.

През 1999 г. завършва изобразително изкуство в университета на Индиана и идва време да си търси работа. Дълго време се чуди дали да не започне като учител, но един ден, докато си чете вестника (да, по онова време младите хора още правеха и това) попада на обява, която му се струва интересна. Защото става дума за технологична компания, която си търси дизайнер. Ето я дългоочакваната възможност Чад да се занимава едновременно с изкуство и с технологии!

 

YouTube

 

Като на кино

Чували ли сте за компания на име Confinity? И аз не бях, а и Чад не знае почти нищо за нея, когато отива на интервюто за работа. Казват му набързо да скицира лого за бъдещия им проект, свързан с разплащания. Той се справя толкова добре с импровизираната задача, че нарисуваното става една от най-разпознаваемите запазени марки в онлайн света до днес. Не, рано е да се насочваме към видеосподелянето, тук става дума за PayPal.

Cognify се занимава със софтуер за киберсигурност, но в началото на новото хилядолетие мениджърите преценяват, че една от революциите, които носи масовият интернет идва в света на разплащанията. Скоро цялата компания е преименувана на PayPal и работата се концентрира именно върху създаването на система, която да улесни хората да пращат и получават пари през мрежата. PayPal даде възможност за трансфер на пари онлайн, превърна се в електронна алтернатива на традиционните чекове и банкови преводи.

Събира се млад и мотивиран екип, способен на чудеса. Чад е попаднал на прекрасно място, където бързо се сприятелява с колегите си. И най-вече с двама програмисти – Стив Чен и Джавед Карим. Стив е роден в Тайван, идва в САЩ, когато е на 8 и му коста огромни усилия да научи езика. И двамата с Джавед следват компютърни науки в Илинойс, но изоставят ученето, след като получават примамливи оферти да започнат работа в бъдещия PayPal.

 

Модерни времена

Самото начало на хилядолетието е динамичен период за живота онлайн. Всички са ентусиазирани от възможностите, които дава интернет, появяват се огромен брой компании, които започват да разработват какви ли не перспективни проекти. Но бързо става ясно, че технологиите все още не са достатъчно напреднали, а и хората все още не са достатъчно масово онлайн. Така се стига до кризата, позната като „Дот ком балона“. Много от компаниите фалират и освобождават служителите си.

PayPal обаче се справят, благодарение на поредица от важни бързи решения. Като например сливането със стартъпа x.com, начело на който е амбициозен младеж на име… Илон Мъск. Компанията не само оцелява, но през 2002 г. е придобита от гиганта на онлайн продажбите eBay за немислимата по онова време сума от $1,5 милиарда долара. Всичко това поставя началото на огромното богатство на Мъск, с което стават възможни и следващите му, най-съществени начинания.

Какво обаче се случва с нашите трима герои – Чад, Стив и Джавед? Нищо особено. Освен че изведнъж от малка симпатична компания с приятелски отношения са се озовали в гигант с типичните му корпоративни и комерсиални измерения. Чад напуска веднага след сделката, двамата му колеги издържат още няколко месеца, преди и те да се убедят, че новата среда не е за тях.

Пробват различни неща. Чад създава компания за производство на лаптопи, но бързо му става ясно, че големите пробиви са възможни не в хардуерния свят, а в софтуера, където бързо и без голяма инвестиция можеш да създадеш нещо наистина голямо.

 

YouTube

Чад и Стив продължават да бъдат често заедно, но прави впечатление липсата на третия „мускетар“

 

Не се филмирай!

Ето че се озоваваме в кафене близо до дома на Чад (да, не в гаража, както е традиция за Силиконовата долина). Минали са няколко години, тримата са останали без работа, но при продажбата са взели нелоши бонуси, които им позволяват да започнат свой бизнес.

Но какъв? Чудят се между платформа за блогъри, някаква форма на социална мрежа или пък сайт за запознанства. Решават, че най-перспективна е последната посока, вдъхновени от сайта Hot or Not, където оценяваш дали са привлекателни хората на снимките, които ти предлага сайтът.

Дизайнер и двама програмисти, обсъждат ли, обсъждат идеи, докато се спират на една: платформа, в която хората да срещат половинките си, като се представят с кратки видеа.

Речено – сторено! Тримата вече имат опит, знаят, че е важно бързо да уловят момента, да постигнат някакво начално развитие на проекта, колкото да проверят дали нещата се получават. Така сайтът youtube.com е регистриран… навръх 14 февруари 2005 г.

 

Твоятвизор

Говори се, че и името на платформата е измислено на този Св. Валентин, затова бързат да го запазят. Идеята им е да носи посланието на „персонална телевизия“. Това и значи YouTube – „твой телевизор“, макар на английски да ползват официално същата дума, като в българския, доста популярен в разговорната реч е терминът “tube“.

По това време ги няма нито Facebook, нито Twitter, Google вече е насреща, но далеч от днешната си позиция на онлайн империя.

По онова време обаче скоростта на мрежата неочаквано се е подобрила и изведнъж е станало възможно да се обменя и видео. Тримата правилно усещат това, но не и точната посока. Измислят си мотивиращ слоган: “Tune in, Hook up!” – „включи се, свържи се“.

Започват да канят симпатични момичета, предлагайки им по 20 долара, ако качат свое видеопредставяне в новия сайт за запознанства… и може би имаме късмет, че не им се получава достатъчно добре, лесно е да си представим какъв тип можеше да стане съдържанието скоро.

Тримата избират нестандартни технически решения – спират се на изгряващата тогава платформа Flash, която тъкмо беше „раздвижила“ интернет страници, позволявайки качването на видео и анимации. С напредъка на технологиите тя бързо стана неактуална, но в онзи момент се оказва точният избор.

 

 

Истории в картинки

Месеците минават, а кандидатите да си намерят гадже продължават да липсват. Тримата така и не помнят кой точно предлага да сменят посоката – платформата да стане място, където хората да си споделят всякакви видеа.

Чад разказва, че идеята дошла, докато обсъждали колко им е било трудно да разменят клиповете, които направили, докато били на гости на Стив. Според Джавед пък идеята дошла, след като той си спомнил прословутия финал на „Супербоул“ година по-рано, в който Джъстин Тимбърлейк уж неволно заголи гърдите на Джанет Джексън. Той така и не успял да намери клип от случката онлайн и затова решил да предложи да създадат начинание, което да улесни споделянето.

Знае се обаче със сигурност кой е първият клип, качен в Youtube, може да бъде видян и днес! 23 април 2005 г., Джавед Карим показва как се разхожда из зоологическата градина на Сан Диего.

 

 

Макар сайтът да работи и преди това, официалното му представяне е на 15 декември. По това време той вече има 8 милиона гледания на ден, макар че в началото клипчетата са ограничени до едва 30 секунди.

Нататък дори не се налага да плащат на първите си гости. Нещата се развиват главозамайващо. Дотолкова, че няма и година по-късно сайтът ще ги направи по-богати с… над 1 милиарда долара!

 

 

Осмото изкуство

В началото битката изглежда почти невъзможна. Оказва се, че другата позната днес платформа – Vimeo, се появява дори по-рано, през ноември 2004 г., но така и не успява да постигне успеха на тримата ни герои. През 2004 г. Windows са пуснали своя Media Player да се инсталира автоматично заедно с операционната система. Всяка от големите компании усеща, че видеосъдържанието ще се превърне в следващия голям успех, но той идва именно при тримата ентусиасти. Как? Може би защото успяват да създадат първи бърз и достатъчно удобен сайт. Със сигурност помага и възможността за лесно споделяне на видеата и вграждане в други страници.

Реклама на „Найк“ с Роналдиньо става първото клипче с милион гледания. В платформата се появява и сериал на NBC, който е гледан милиони пъти. Накрая е премахнат по желание на телевизията, но това се превръща в допълнителна реклама.

През юли 2006 г. вече всеки ден се качват по 65 000 клипчета, гледанията стигат 100 милиона дневно.

Може ли големият трафик да се превърне в проблем? Интересното е, че по това време срещу тримата започва дело фирма за продажба на тръби. Сайтът ѝ постоянно е недостъпен, защото е на домейна www.utube.com и твърде много хора влизат, търсейки видеоплатформата.

 

YouTube

 

Мърдай оттук

Така или иначе, разбират се извън съда. Но огромният интерес няма как да не привлече и друго, по-важно внимание. Следва сериозно наддаване, докато тримата се съгласяват да продадат начинанието си на Google. Да, те разделят своята част от прословутите $1,65 млрд. под формата не на пари, а на акции от Google, но последващото развитие на онлайн гиганта ги прави дори по-заможни.

Какво се случва после с тримата новоизпечени милиардери? Най-вече… радват се на славата си. Чад известно време остава начело на YouTube, после заема ролята на консултант. Пробва с различни стартъпи, които не постигат впечатляващи успехи, инвестира в отбори от „Формула 1“ и НБА. Стив се задълбава в компютърните науки, също опитва в света на стартъпите без големи новини. За Карим не се чува нещо особено, освен кратката слава, след като промени описанието на прословутото първо видео от зоопарка, за да се възмути от идеята на платформата да махне бутончето за нехаресване.

Междувременно YouTube не спира да се развива и да чупи рекорди. Трупа пазарен дял, развива огромна система за реклами и създаване на съдържанието. Днес дори може да ползваш безплатно студио в Лос Анджелис, за да заснемеш клиповете си…, ако си според влогърите, успели да натрупат поне 10 000 последователи.

 

MrBeast

MrBeast

 

Ту, ду, ду, ду, ду, ду

Постепенно се появяват и политиците, първи има смелост през 2007 г. Тони Блеър.

В тази платформа не спират да се случват чудеса. Като историята на MrBeast – един от най-популярните влогъри с неговите забележителни социални експерименти, като например да подарява… остров. YouTube създаде свои звезди, превърна се в индустрия, която още е достатъчно силна, за да се бори за първите места с млади и амбициозни състезатели като TikTok.

Най-много абонати днес – 220 милиона, има индийска филмова компания. През 2012 въздосадният кейпоп хит “Gangnam Style” пръв стигна 1 милиард гледания, но… кой ли е днес водачът? Ще се учудите. Рекордът към 2023-а с 12,5 милиарда се държи от… детската песничка Baby Shark, позната с българския вариант „Бебе Кит“.

Всяка минута в платформата днес се качват над 500 часа видео. За миналата година приходите от реклама са над $28 милиарда, потребителите са близо 3 милиарда…

И така, ако си мислите, че няма как една добра идея да ви направи богати, спомнете си за тримата приятели. Онлайн определено не спират да се случват всякакви чудеса…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

Сред модерните новини на деня – изборите, Big Brother и внезапното нахлуване на есента, някак си в обществения дневен ред се вмъкна вестта, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация

Най-новите:

Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация
Share This